Домът на Дерек

-Защоо?-не ми се искаше да тръгва.
-Ами не съм се прибирала, трябва да се изкъпя и преоблека-заизрежда тя.
-Ще ми липсваш-прегърнах я и излязохме от басейна.
-Нали няма да се прибереш в този вид?-попитах.

Огледах се,цялата бях в сметана и бях мокра:
-Предполагам не!-Засмяхме се и той каза...

-Гардеробната е на горния етаж вдясно. Влизаш във втората врата-казах и отидох да седна на дивана. След малко слезе Мелани.
-Имам предложение..-казах, а Мелс ме прекъсна.
-Какво е, какво е-продължи развълнувана тя.
-След като се прибереш, ако искаш да излезем някъде-попитах и погледнах към Мелани.

Замислих се,но не за дълго и казах:
-Идеята ти е супер!-Усмихнах се,а Дерек изпъчи гърди и отвърна :
-Като повечето ми идеи!
-Не се възгордявай чак толкова!-Казах аз,а той...

-Добре де-върнах нормалната си поза. - А къде ще ходим?

-Незнам..където кажеш!-Казах аз и се сгуших до него..

Погалих бузката й и я прегърнах през рамо.
-Ако искаш..По-добре да не казвам-бързо спрях.
-Какво измисли-замоли се Мелани.
-Щях да кажа шопинг-терапия,но..-прекъсна ме.
-Да, идеално. Ще ти се обадя кога да дойдеш до вкъщи-каза Мелс. Взе си нещата и тръгна към тях.

Прибрах се вкъщи. За втори път нещо ми попречваше да бъда с любимата си. Отидох и седнах на дивана. Облегнах се. Пак настроението ми беше смачкано до крайна степен. Изведнъж се чуха стъпки от бягащ човек. След 2 секунди се звънна на вратата ми. Първо си помислих, че някой го преследват. Отидох и отворих. Беше Мелани, но докато разбера какво става тя ме беше прегърнала. Главата й беше върху лявата ми гърда. Мелс плачеше. Сълзите й намокриха тениската ми на мястото където беше лицето й. След секунда тя отдели главата си и ме погледна. Целуна ме бързо и каза:
-Избягах от вкъщи, Дерек.
-Как така си избягала? Ами баща ти? Ще тръгне да те търси. Какво ще правим-питах разтревожено.
-Ще трябва да ме скриеш някъде, Дерек. Обичам те.
-И аз те обичам. Ела..-казах и тръгнахме нагоре по стълбите. Отидохме до библиотеката. Преместих една книга. Зад нея имаше брава. Натиснах я. Беше вратата за тайната ми стая. Уютът и мебелировката се харесаха на Мелани. Тя влезе и седна на фотьойла.
-Има хладилник, библиотека и iPod-ът ми е тук. Можеш да слушаш музика ако искаш. Остани тук докато дойде баща ти. Ще го отпратя. След това ще дойда да те изведа.
-Благодаря ти Дерек! Ти си страхотен-каза Мелс, все още потънала в уюта на фотьойла. Усмихнах се и слязох долу, когато се позвъни на вратата. Беше бащата на Мелани..

Стоях в "стаичката" където Дерек ме заведи и просто чаках той да дойде отново.Бях усилила музиката докрай,не исках да слушам виковете на баща ми.След около пет-десет минути Дерек се качи отново при мен.Свалих слшалките,отидох до него,целунах го и попитах:
-Какво стана?-Той..

-Нищо, казах му, че не си тук. Той тръгна да те търси при ваши роднини.., но може да се върне, затова постой още малко тук.
-Добре, ще останеш ли при мен?
-Защо, не ти ли харесва тук?
-Напротив, но просто ми липсваш..-каза Мелани и ме целуна..

Двамата с Дерек стояхме сгушени в мълчание.Аз "разруших" мълчанието с думите:
-А сега?-Дерек ме погледна очуден,а аз продължих въпроса си:
-Сега,какво ще правя?.Какво ще правим?-Той ме погледна и каза:
-Ще се оправим!
-Да се оправим?Аз туко що избягах от вкъщи?-Казах и се разплаках,а Дерек..

Мелани се разплака, а аз я погалих по гърба.
-Извинявай, но още не мога да си представя как можеш да избягаш от къщи.
-Но ето, че избягах-заради теб.
Целунах я.
-Благодаря ти, че се жертваш за мен. А смяташ ли да се прибереш?