Къщата на Ренесме Кълън

Дерек прошепна на момичето до себе си- Спи ми се. На теб?- Ренесме тръгна към банята заедно с някаква чантичка. След малко излезе и беше облечена в една къса черна дантелена ношничка. Тя отиде при Дерек и седна в скута му. - Да, и на мен ми се спи но първо- тя започна да го съблича полека. Щом свали тениската му тя видя плочките и мускулите му. Започна да ги гали. От това и на двамата им стана приятно. Неси го прегърна през врата и се притисна към него. Свалянето на панталона остави на него.

Те спаха непробудно цяла нощ. На сутринта Неси се беше събудила първа.......

В този момент слезе Дерек. Беше полу гол- по гащи. Щом видя Неси и Елизабет да си говорят той си помисли, че пречи и попита:- Добро утро! Нали не ви преча???-Той се обърна и се заизкачва нагоре. След малко дойде Неси....

- Помислих си, че преча. За днес имаме ли някакви планове?- Дерек се приближи и целуна Неси. - Нека първо слезем и да изпием по едно кафе и ще решим, става ли?- попита момичето. -Добре- Неси хвана ръката на Дерек и тръгнаха надолу.

- Честно казано, съм гладен -каза Дерек. Той седна на масата и Неси го последва. Тя също беше гладна. За закуска имаше палачинки. Щом се наядоха Дерек и Неси се качиха да се облекат. Щом бяха готови те се магипортираха в кафенето в Лондон.

Дерек и Ренесме се магипортираха обратно в къщата на момичето.
-Мамоооо! -провикна се Неси.
-Кажи! - беше вика на Елизабет Кълън от кухнята.
-Ние ще ходим на пикник - продължаваше да крещи момичето приближавайки се към помещението.
-Аааа! Веднага ще ви дам пикниковия комплект!
-Пикников комплект? - прошепна с въпросителна физиономия Дерек. - Да не е нещо за измъчване? - запита после с усмивка.
-Не - отвърна му Неси и също се усмихна. - То е една чанта, в която има всичко необходимо за пикник.
В същия момент Елизабет Кълън се показа на врата на кухнята, като в ръцете си държеше пурпурна чанта, която подаде на дъщеря си.
-Приятно прекарване! - пожела им.
Двамата се хванаха за ръце и се магипортираха.

Неси и Дерек се магипортираха в коридора на къщата. И двамата бяха мокри.
-Хайде да се качим горе. - предложи Ренесме
Те се заискачваха по стълбите до стаята на момичето.

Щом се качиха Дерек и Неси с прогизналите си дрехи оставяха мокри следи по целия път. През тях прозираше всичко. Те се преоблякоха и слязоха в кухнята. Щяха да избират какво да правят в остатъка на деня.

Двамата седнаха на масата. Майката на Неси беше излязла. Те започнаха да дават идеи. Накаря Дерек каза.....

П.П. Написано в стил дерек

-Божее, ами ваканцията свърши и трябва да се прибираме в училището!-почти извика Дерек. Трябва да си съберем багажа и да тръгваме колкото може по-скоро!
-Добре, моят е почти готов-отговори Неси. Момичето почти тичаше към стаята си, а Дерек я последва. След малко те се хванаха за ръце и се магипортираха в общата стая на Хафълпаф.

Отключих вратата и влязох в коридора, държейки торбите с дрехите , които си бях купила с Кристен. Оставих ги на земята и заключих. След това се качих в стаята си и оставих дрехите на леглото си. Съблякох се и влязох под душа. След малко излязох увита в хавлия, влязох в дрешника си и накрая реших да облека това: Взех телефона си от чантата и се опитах да звънна на Дерек, но пак нямаше отговор. Отидох в кухнята и отворих хладилника. Извадих от там кутия с канелони, точно когато се звънна на вратата.Отидох и я отворих. Там ме чакаше...

...Дерек.
-Здравеей! - започнах аз и се наведох напред, за да я гушна и целуна. Но тя се отдръпна.
-Какво? -попитах. -Сърдита ли си ми за нещо.?
-Погледни си телефона - беше отговорът й. След това ми затвори вратата. Извадих мобилния от джоба си и разбрах, че е стоял изключен цял ден и го включих. На екрана ми светна надписа Имате пет пропуснати повиквания от Ренесме.
По дяволите! -помислих си и звъннах отново на вратата.

Отворих вратата за втори път и там отново стоеше Дерек, само че с "Прости ми Ренесме" физиономия.
-Видях, че си ми звъняла, но съм седял с изключен телефон и много съжалявам.
-Хубаво - казах. Той се заклати на пети и каза:
-Прощаваш ли ми?
-Амии...да.Той се наведе и повдигна брадичката ми с пръст. Целуна ме силно и привличащо, както не ме беше целувал до сега. Когато се отдели от мен му казах:
-Май трябва по-често да ти се сърдя. Влизай - усмихнах му се и го целунах отново.

Дерек влезе последван от Ренесме. Той съблече якето си и го закачи на закачалката. Тръгна към хола и седна на дивана.
- Рокличката ти е страхотна!-каза Дерек и я загледа.
- Благодаря ти!-отвърна Неси отивайки до него.
- Какво прави днес? Много ли ти трябвах?-попита загрижено той.
- Бях на пазар за дрехи с Кристен. Как мислиш? Щях ли да ти звъня толкова много, ако не ми трябваше?
- Предполагам, нямаше..Извинявай още един път-повтори и целуна Неси.

Гладен ли си? - попитах го. Аз умирам от глад. .- Тръгнахме към кухнята и седнаха около бар-плота.

- Не, от толкова вълнения апетитът ми се изпари-отговори Дерек докато сядаше на един от столовете около бар-плота. - Искаш ли аз да ти сготвя?-той се разсмя сам на думите си.

Щом предлагаш - разбира се! -с ентусиазъм приех аз.
-Какво ще ми сготвиш?
Дерек само седеше и ме гледаше вцепенено.
-Дерек? Ехоо....

Неси го беше хванала неподготвен.
-Пиле със зеленчуци?-попита Дерек с надежда.
-Добре, става, но да не ме отровиш-разсмя се Ренесме.
-Няма. Точно теб няма- отговори момчето и започна да готви, а Неси го гледаше направо в ръцете.

Докато Дерек работеше около печката и размразяваше пилето, реших да отскоча до магазина и да взема безалкохолно. Попитах Дерек и се разбрахме за тоник. Излязох и когато се върнах, в цялата къща беше тъмно, освен в трапезарията, където на масата и перваза на прозореца бяха разположени множество свещи. Дерек седеше на масата и ме чакаше. Яденето беше сипано, а той се приближи и пое бутилката от ръцете ми
-Уау, Дерек..страхотно е. -промълвих и се надигнах, за да го целуна. Той издърпа стола ми и ме настани.

-Надявах се, че ще ти хареса-отговори Дерек и седна на срещуположния стол.
-Още като го гледам и знам, че ще е вкусно-облиза се Неси и започна да нагъва.
-Малко набързо стана, но въпреки това мисля че е вкусно-каза и започна да се храни.
Неси свърши бързо в сравнение с Дерек, който още не беше стигнал до половината.
-Дерек, беше страхотно. Ти си чудесен-каза вече нахранената Ренесме.
-Правя всичко, за да ти хареса, мила-отговори Дерек. Какво ще правим сега?

Ами..не знам. На теб какво ти се прави? -попитах и отпих глътка тоник, за да пречистя устата си.