London City Park

Това е Градския Лондонски парк.
Починете и си отдихнете сред зелените хълмчета и дървета, разходете се по виещите се пътечки.

Неси и Дерек се магипортираха в Лондонския парк. Дерек държеше комплекта за пикник и одеялото, а Неси го държеше за ръката.
-Тук е чудесно- отбеляза Неси и постели одеялото.
-Така е- Дерек остави комплекта и го отвори. Всичко беше подредено, затова намери бързо всичко необходимо. Те седнаха и Неси започна тема...

- Не искам да свършват тези мигове с теб. С теб аз се чувствам добре. Надявам се и ти се чувстваш така-Дерек хвана ръцете й. Искам да живея с теб. Ти ме накара да повярвам и в момента, който се срещнахме аз разбрах, че не мога да живея без теб. Искам да знаеш, че няма да напуснеш сърцето ми-Дерек целуна Неси страстно и легна на одеялото. Косата на момичето се разпиля. Дерек изпита приятен гъдел.

Дерек извади от кошницата за пикник една кутия. Неси видя че вътре има някакви дребни плодове. Тя веднага се сети какво са.......-Да, това са вишни. Досещаш се какво искам, нали?

След малко изненадващо се включиха пръскачките на парка. Влюбените бяха изненадани от това и се скриха под одеалото. Двамата бяха мокри. -Мисля, че трябва да направим нещо. Какво ще кажеш за гоненица между пръскачките? Давам ти........10 секунди преднина!

-Ти гониш!-извика Дерек и хукна по тревата. Неси се опита да го настигне, но не можа. Дерек се обърна назад да види къде е Неси. Тя все още го гонеше. Изведнъж Дерек се спъна в нещо и това беше някакъв камък. За нещастие мястото, където Дерек падна беше някакво езеро. В първия момент падането му се стори дълго. Момчето нямаше време да реагира и започна да гълта водата-той се давеше. В този момент Неси се приближи до езерото.......

Дерек се събуди и видя Ренесме до него. Тя явно беше влязла във водата за да го спаси. Дерек се мъчеше да изкашля погълнатата вода. Той потупваше Неси по гърба за да й помогне. - Интересен момент, а?-попита Дерек.

Да. Не ми е щастлив ден ако не се хвърля да спася любимия от удавяне. - усмихна се тя. - Добре ли си? Май вече трябва да се връщаме в къщи. Трябва да облечеш сухи дрехи.

Океей.-Дерек извади пръчката си и те се магипортираха.

Тази седмица Алис бе В лондон и се занимаваше с Министерството. Вмомента тя носеше голяма папка и вървеше по една от алеите на Лондонският парк.Когато се измори,тя седна на една от пейките,отвори папката и започна да пише в нея.По едно време някой я потупа по рамото и когато професоката се обърна видя...

Алис наистина много се зарадва,когато видя Дрейк.Тя стана и силно го прегърна,след което го дръпна да седне до нея.Тя остави папката настрана,след което отговори на въпросите му:
-Аз...съжелявам,че така изчезнах...просто трябваше спешно да дойда в Лондон.-Тя се усмихна и се огледа около себе си:
-А ти какво правиш тук?...

Алис се замисли и тогава си спомни:
-Ааа,вярно!Наистина си бил ти!-Тя се усмихна и тогава се сепна:
-А ти...откога ме следиш?-Професорката си спомни за Джейсън с когот се бяха видели във Министерството...

Алис си отдъхна и отговори:
-Ами...вероятно не! Предполагам утре ще си дойда или в понеделник.А ти кога се прибираш?...

Алис отвори папката и видя : "В 21 ч. среща с Джейсън". Тя помисли за момент и отвърна:
-Щом ти си тук,всичко останало ще почака...

Алис се усмиха и каза:
-Ами първо трябва да отидем до удома за да си оставя нещата и да се преоблека,а след това може да отидем в клуба.Какво ще кажеш?...

П.П.Ако се съгласиш,аз първа ще пиша у дома...

Групичката вървеше и всички разговаряха помежду си. Кейт посочи една пейка и решиха да седнат на нея.
-Каме.. Имаш ли хобита... С кво обичаш да се занимаваш..? Разкажи ни. - усмихна се Кейт. Каме се замисли малко и заговори.
-Ами хобита, занимания... Трудна тема - засмя се момчето. -Обичам да чета.. Да пея.. Да танцувам... Горе-долу е само това..
-Уху... Добре си запълваш времето. - каза Крис и Каме се засмя отново.
-Не е малко.. Нали?

Паркът беше едно от любимите места на Крис и беше доволен,че ще се усамотят от хорският шум и ще останат насаме.Щов пристигнаха,децата седнаха на пейките и продължиха да си говорят.Със всяка изминала секунда азиатското момче му ставаше все по-симпатичен и си личеше,че е доста умен и надарен със знания във различни области.
-ако твоето вреем е голямо,нямаш си идея ккаво е моето-отвърна момчето и се засмя.
-А,да сетих се,че имаше нещо да казваш-обади се Кристен и всички наостриха уши.
-Ставаше дума за предложенията,кото получих.Освен работата ми във Пророчески вести като журналист,във съвсем скоро време ще започна да ходя на уроци по актьорско майстворство и ми предложиха договор със музикална и модна агенция,който са се свързали със нашите.
Момечто приключи накратко със разказа си и беше убеедн,че ги е втрещил.Това беше наиситна така,защото кой иби предположил,че той още на такава възраст ще прави такава кариера.

-Ама аз не ви ли казах..? Естествено, че искам дует.. - разсмя се момчето и телефона му иззвъня.
-Казуя на телеф... Къде? Кога? Защо? А.. Така кажи... - Каме се изсмя тихо. -Добре, чао, Мару.
-Какво станааа? - попита го Кейт настоятелно.
-Аа... Ще имаме концерт - лицето на момчето засия и Уотсън го изгледа с надежда.
-В Лондон, налии? - Каме се усмихна и кимна с глава, а момичето се разподскача като лудо. Мечтаеше да види шестте момчета на живо, а сега щяха да пеят в Лондон. Кристен и Крис я гледаха учудено, а Каме стоеше и се смееше.
-Хайдее, успокой се...

-Супер,това означава ли,че ще сме поканени на концерта?-попита Крис,който обожаваше музиката и беше голям фен на доста от известните групи.
-Що за въпрос!-усмихна се Кам,който затвори телефна си и изглеждаше доста развълнуван.Отсега имате гарантирано място на концерта,просот трябва да се направят още някой неща.
-Това е хубаво и ще се радвам да дойда-отвърна момчето,който още отсега щеше да се приготви да поиска разрешение от родителите си.